Преди време бях в едно село в Западна България и там попаднах на една много мила и добра женица, която ме приюти и ме подслони много гостоприемно. Като си седяхме вечерта с нея и докато аз палех печката тя започна да ми говори за един неин съселянин, който много искал да стане изобретател и да създаде първите климатици в България. На човекът всички му викали дядо Нико и, въпреки че той се подвизава, в селото по-скоро като частен детектив, защото знаел областта като дланта на ръката си и познавал всеки един човек там, той много искал да стане велик изобретател. Жена му била скромна женица, която работела във фирма, която се занимава с имоти Варна.
Заплатите по онова време все още не били много големи и именно затова дядо Нико толкова много искал да изобрети нещо подобно на климатици – на него и на жена му, а и на съседите им, им писнало да се занимават по цял ден с тези печки. Затова и дядото използвал връзките си като „частен детектив“ и разпитвал хората насам-натам първо, от какво имат нужда, и второ, как според тях може да се постигне това. Още повече, че жена му имала и няколко връзки с по-заможни хора от работата с имоти Варна, към които можели да се обърнат за съдействие – както финансово, така и за идеи.
Времето минавало, но дядо Нико бил все по-близо до заветните климатици. Той по цял ден стоял в работилничката си и човъркал разни неща. Той бил толкова погълнат от работата си, че дори бил забравил и спрял да се подвизава като частен детектив, от което селяните били доста недоволни, защото вече нямало кой да им разправя клюките от местността. Но това си струвало напълно. Също така и жена му започнала да работи по-усилено в имоти Варна, за да може да стане още по-близка с потенциалните инвеститори на проекта.
Според бабата дядо Нико наистина успял да направи нещо подобно на климатици, макар и самата жена никога да не ги е виждала, а да повтаря само това, което по-младите й казвали. Въпреки всичко това е достатъчно за нея и съселяните й да се гордеят със своя частен детектив – дядо Нико.